Защо ни е референдум – 315 дни живеем в президентска република, без никой да ни е питал...
Добромир Гюлев
Не зная дали някой от жителите си е направил труда да пресметне, само че аз го направих - в последната година и половина, България е била по-дълго президентска в сравнение с парламентарна република... От 12 май 2021 до 30 октомври 2022 (когато вероятно можем да чакаме ново постоянно правителство), България ще е била ръководена от постоянен Министерски съвет, гласуван от българския парламент, тъкмо 232 дни. През всичките останали
над 300 дни
страната ни е ръководена от президента посредством назначени от него служебни държавни управления: Янев 1 (127 дни), Янев 2 (88 дни) и Донев 1 (със сигурност над 100 дни). Това сумарно прави най-малко 315 дни и тази цифра е доста евентуално да нарастне още повече... В част от тези 315 дни служебните държавни управления са управлявали без парламент, само че в останалата част България е имала настоящи парламенти (цели три през 2021 и в този момент иден четвърти през 2022).
Е, по какъв начин ви се стори да живеете в президентска република? Усетихте ли се като французи? Или най-малко като поляци? Средните ви приходи приближиха ли 2,300 евро (Франция) или най-малко 1,300 евро (Полша)? Стабилизира ли се политическата обстановка в страната или тъкмо противоположното? Тези 300 „ президентски “ дни доведоха до такова фрагментиране на политическото посланичество в България, на каквото не сме били очевидци от несъмнено 80 години. Този интервал също по този начин показва какво значи всички висши управнически фрагменти в страната да се сортират еднолично, без да минават през утвърждение от парламент, без да е ясно кой и с каква цел ги предлага, без съответна стратегия или заложени цели, които биха разрешили да се сложи оценка на работата им. Това, които ни донесе като фрагменти този интервал, са „ водачи “ като Кирил Петков, Асен Василев и Стефан Янев. Неопитни, само че жадни за власт и подготвени на всичко, с цел да ръководят. С техен си дневен ред, който ние като общество научаваме в придвижване...Ако въобще в миналото го научим...
Президентската република също по този начин ни донесе за вътрешен министър Бойко Рашков, който заемаше този пост от 12 май 2021 до 2 август 2022. Струва ли ви се, че престъпността е намаляла за тези 14 месеца? Пътищата ни станаха ли по-безопастни? Ще употребявам образеца с Министерство на вътрешните работи с цел да слага под въпрос една от обичаните „ мантри “ на радетелите за едновластие – „ при президентска република ще е ясно кой носи отговорността “. Е, господа, в последната година и половина ясно ли ви беше
кой носи отговорността
за вътрешния ред в страната? Кой е виновен да вземем за пример за невъзможността на България да се оправи с увеличаващия се миграционен напън, който неодавна докара до загубата на два живота в Бургас? Бойко Рашков, Иван Демерджиев или този, който назначи последните двамата – Румен Радев? Кой от тримата би трябвало да понесе своята отговорност и по какъв начин на процедура да стане това? В съответния случай отговорност понесе един заместител шеф на една от службите в Министерство на вътрешните работи. На диалект му се споделя „ бушон “... Институтът на служебните кабинети е подобен, че е кристално ясно кой носи политическата отговорност – този, който ги назначава. Но какъв е действителният резултат от това? Как неуспехът на един длъжностен кабинет (или даже единствено министър) би се отразил на този, който го е назначил? Ще ви кажа по какъв начин – по никакъв начин! На назначаващия кабинети не му следва да се явява повече на избори... Очакват го пет години невиждан политически комфорт... Толкова за носенето на ясна отговорност... Прах в очите е!
И по този начин, по какъв начин ви се коства до тук тестовият интервал на „ президентската република “? Добре ли върви? По-сигурно и умерено ли живеете? И въобще, какъв тъкмо проблем ще реши смяната на политическата система в България? Естествено не приказвам за тяснопартийни ползи, които употребяват такава значима тематика с цел да извлекат краткотрайни политически дивиденти предлагайки „ референдум за президентската република “ (противоконституционно фразеология апропо). Скоба - осъзнавам напълно добре, че прибързаното покачване на този въпрос, без нужния публичен консенсус и постоянна поддръжка за вносителите му от страна на гласоподавателите, по-скоро ще направи услуга на всички ни като действително неодобрява концепцията още в зародиш... Но това са рисковете на прибързани ПР ходове... Понякога водят до противоположен на стремежи резултат... Този предначертан процес, обаче, не би трябвало да ни стопира да поразсъждаваме хипотетично... Какви проблеми би решила една сходна смяна на политическата система в България и на каква цена? Главните тези на радетелите за промяна на системата към „ президентската република “ са общо взето няколко:
1.При президентска република се знае кой носи отговорността;
2. Гражданите към този момент нямат доверие на политиците затова е нужна промяна;
3. Хората са изморени и обезкуражени от безкрайните избори затова е нужна промяна;
4.Партиите са отговорни за всички проблеми в последните 30 години затова е нужна генерална смяна.
Точка 1 към този момент я развенчахме нагоре. По т. 2 допускам на всички е ясно, че каквато и да е политическата система в страната, отпред ще стоят политици. Дори и да са опаковани в целофана на „ технократи “, един път заемайки властови позиции, те автоматизирано стават политици. Никоя система в света не може да „ избави “ жителите си от политиците... Според настоящата ни конституция, т. 3 също е безспорен оксиморон... Ако желаеме да бъдем правилни към висшия закон, можем само да попитаме жителите дали желаят да бъде свикано Велико Народно Събрание (ВНС), което вероятно да променим конституцията в посока президентска република. Крайното решение за тази смяна, обаче ще бъде взето (или пък не) отново след избори (за ВНС) и отново от „ политици, на които нямаме доверие “ (депутатите във въпросното ВНС)... Уж щяхме да решаваме тези два казуса, а в действителност ги мултиплицираме... Точка 4 както може би към този момент сте усетили носи най-големите опасности... Ако задачата на смяна на системата е да премахнем партиите, тогава дано непосредствено да попитаме „ суврена “ дали желае тоталитарен режим, тъй като крайният резултат на сходни случки по нашите географски ширини неизбежно е подобен... Радетелите за тоталитаризъм може би не знаят или комфортно затварят очи пред обстоятелството, че партиите са просто идейна идея, която разрешава на групи хора да се провеждат, с цел да пазят правата си по-добре... Ако премахнем партиите или минимизираме въздействието им, по модела на Русия и Турция, където президентът управлява най-голямата партия („ Единна Русия “ или „ Партията на справедливостта и развиването ”), а всички останали имат просто протоколни функционалности, то за големи прослойки от обществото ще бъде невероятно да се сплотяват и да работят дружно в общия си интерес. Не е ли това
фантазията на всеки деспот
И още една догадка – коя политическа система би била по-лесна за преодоляване от недобросъвестни играчи с огромни запаси (били те външни или вътрешни)? В сегашната политическа обстановка имаме изборна интензивност към и под 50%, което значи, че половината от българските гласоподаватели не са показани от актуалните партии. Това е по едно и също време доста неприятно, тъй като ръководството има лимитирана представителност, само че също по този начин би могло да послужи за защитен клапан пред опити за инсталиране на тоталитарен режим... Във всеки един миг този запас от негласуващи би могъл да обърне напълно хода на едни избори, като „ припознае “ нов/независим състезател, който се опълчва на опитите за завладяване на цялата власт. Така се случи през 2021 - първо с Има Такъв Народ през юли, а по-късно с „ Продължаваме Промяната “ през ноември. Ако пък недобросъвестният състезател успее да овладее този запас, то тогава ще има отсреща си всички останали партии, които биха могли да му се опълчват... Сдве думи, в случай че искаш подмолно да завладееш властта в парламентарната ни република, би трябвало да овладееш голям брой разнообразни партии и постоянно рискуваш „ партията “ на негласуващите да провали този проект... От друга страна, в случай че властта произтича от един човек, то за безсъвестен състезател би било доста по-лесно да го овладее или преди изборите (генерирайки изкуствено по-голяма поддръжка от естествената) или още по-лесно след изборите, когато всички принадлежности на властта са към този момент съсредоточени единствено в две ръце... За общество като българското, още не съумяло да се отърси напълно от близо 50-те години тоталитаризъм,
рискът да се плъзнем назад в мрака е голям...
Пословичната ни толерантност като народ единствено би съдействала за такова развиване на нещата. И по този начин, надалеч по-добре е човек да е отегчен от избори, в сравнение с да няма никакъв избор... Разумният постоянно би избрал нестабилна изпълнителна власт, над която има надзор, пред постоянна тирания, над която няма никакъв...
Не зная дали някой от жителите си е направил труда да пресметне, само че аз го направих - в последната година и половина, България е била по-дълго президентска в сравнение с парламентарна република... От 12 май 2021 до 30 октомври 2022 (когато вероятно можем да чакаме ново постоянно правителство), България ще е била ръководена от постоянен Министерски съвет, гласуван от българския парламент, тъкмо 232 дни. През всичките останали
над 300 дни
страната ни е ръководена от президента посредством назначени от него служебни държавни управления: Янев 1 (127 дни), Янев 2 (88 дни) и Донев 1 (със сигурност над 100 дни). Това сумарно прави най-малко 315 дни и тази цифра е доста евентуално да нарастне още повече... В част от тези 315 дни служебните държавни управления са управлявали без парламент, само че в останалата част България е имала настоящи парламенти (цели три през 2021 и в този момент иден четвърти през 2022).
Е, по какъв начин ви се стори да живеете в президентска република? Усетихте ли се като французи? Или най-малко като поляци? Средните ви приходи приближиха ли 2,300 евро (Франция) или най-малко 1,300 евро (Полша)? Стабилизира ли се политическата обстановка в страната или тъкмо противоположното? Тези 300 „ президентски “ дни доведоха до такова фрагментиране на политическото посланичество в България, на каквото не сме били очевидци от несъмнено 80 години. Този интервал също по този начин показва какво значи всички висши управнически фрагменти в страната да се сортират еднолично, без да минават през утвърждение от парламент, без да е ясно кой и с каква цел ги предлага, без съответна стратегия или заложени цели, които биха разрешили да се сложи оценка на работата им. Това, които ни донесе като фрагменти този интервал, са „ водачи “ като Кирил Петков, Асен Василев и Стефан Янев. Неопитни, само че жадни за власт и подготвени на всичко, с цел да ръководят. С техен си дневен ред, който ние като общество научаваме в придвижване...Ако въобще в миналото го научим...
Президентската република също по този начин ни донесе за вътрешен министър Бойко Рашков, който заемаше този пост от 12 май 2021 до 2 август 2022. Струва ли ви се, че престъпността е намаляла за тези 14 месеца? Пътищата ни станаха ли по-безопастни? Ще употребявам образеца с Министерство на вътрешните работи с цел да слага под въпрос една от обичаните „ мантри “ на радетелите за едновластие – „ при президентска република ще е ясно кой носи отговорността “. Е, господа, в последната година и половина ясно ли ви беше
кой носи отговорността
за вътрешния ред в страната? Кой е виновен да вземем за пример за невъзможността на България да се оправи с увеличаващия се миграционен напън, който неодавна докара до загубата на два живота в Бургас? Бойко Рашков, Иван Демерджиев или този, който назначи последните двамата – Румен Радев? Кой от тримата би трябвало да понесе своята отговорност и по какъв начин на процедура да стане това? В съответния случай отговорност понесе един заместител шеф на една от службите в Министерство на вътрешните работи. На диалект му се споделя „ бушон “... Институтът на служебните кабинети е подобен, че е кристално ясно кой носи политическата отговорност – този, който ги назначава. Но какъв е действителният резултат от това? Как неуспехът на един длъжностен кабинет (или даже единствено министър) би се отразил на този, който го е назначил? Ще ви кажа по какъв начин – по никакъв начин! На назначаващия кабинети не му следва да се явява повече на избори... Очакват го пет години невиждан политически комфорт... Толкова за носенето на ясна отговорност... Прах в очите е!
И по този начин, по какъв начин ви се коства до тук тестовият интервал на „ президентската република “? Добре ли върви? По-сигурно и умерено ли живеете? И въобще, какъв тъкмо проблем ще реши смяната на политическата система в България? Естествено не приказвам за тяснопартийни ползи, които употребяват такава значима тематика с цел да извлекат краткотрайни политически дивиденти предлагайки „ референдум за президентската република “ (противоконституционно фразеология апропо). Скоба - осъзнавам напълно добре, че прибързаното покачване на този въпрос, без нужния публичен консенсус и постоянна поддръжка за вносителите му от страна на гласоподавателите, по-скоро ще направи услуга на всички ни като действително неодобрява концепцията още в зародиш... Но това са рисковете на прибързани ПР ходове... Понякога водят до противоположен на стремежи резултат... Този предначертан процес, обаче, не би трябвало да ни стопира да поразсъждаваме хипотетично... Какви проблеми би решила една сходна смяна на политическата система в България и на каква цена? Главните тези на радетелите за промяна на системата към „ президентската република “ са общо взето няколко:
1.При президентска република се знае кой носи отговорността;
2. Гражданите към този момент нямат доверие на политиците затова е нужна промяна;
3. Хората са изморени и обезкуражени от безкрайните избори затова е нужна промяна;
4.Партиите са отговорни за всички проблеми в последните 30 години затова е нужна генерална смяна.
Точка 1 към този момент я развенчахме нагоре. По т. 2 допускам на всички е ясно, че каквато и да е политическата система в страната, отпред ще стоят политици. Дори и да са опаковани в целофана на „ технократи “, един път заемайки властови позиции, те автоматизирано стават политици. Никоя система в света не може да „ избави “ жителите си от политиците... Според настоящата ни конституция, т. 3 също е безспорен оксиморон... Ако желаеме да бъдем правилни към висшия закон, можем само да попитаме жителите дали желаят да бъде свикано Велико Народно Събрание (ВНС), което вероятно да променим конституцията в посока президентска република. Крайното решение за тази смяна, обаче ще бъде взето (или пък не) отново след избори (за ВНС) и отново от „ политици, на които нямаме доверие “ (депутатите във въпросното ВНС)... Уж щяхме да решаваме тези два казуса, а в действителност ги мултиплицираме... Точка 4 както може би към този момент сте усетили носи най-големите опасности... Ако задачата на смяна на системата е да премахнем партиите, тогава дано непосредствено да попитаме „ суврена “ дали желае тоталитарен режим, тъй като крайният резултат на сходни случки по нашите географски ширини неизбежно е подобен... Радетелите за тоталитаризъм може би не знаят или комфортно затварят очи пред обстоятелството, че партиите са просто идейна идея, която разрешава на групи хора да се провеждат, с цел да пазят правата си по-добре... Ако премахнем партиите или минимизираме въздействието им, по модела на Русия и Турция, където президентът управлява най-голямата партия („ Единна Русия “ или „ Партията на справедливостта и развиването ”), а всички останали имат просто протоколни функционалности, то за големи прослойки от обществото ще бъде невероятно да се сплотяват и да работят дружно в общия си интерес. Не е ли това
фантазията на всеки деспот
И още една догадка – коя политическа система би била по-лесна за преодоляване от недобросъвестни играчи с огромни запаси (били те външни или вътрешни)? В сегашната политическа обстановка имаме изборна интензивност към и под 50%, което значи, че половината от българските гласоподаватели не са показани от актуалните партии. Това е по едно и също време доста неприятно, тъй като ръководството има лимитирана представителност, само че също по този начин би могло да послужи за защитен клапан пред опити за инсталиране на тоталитарен режим... Във всеки един миг този запас от негласуващи би могъл да обърне напълно хода на едни избори, като „ припознае “ нов/независим състезател, който се опълчва на опитите за завладяване на цялата власт. Така се случи през 2021 - първо с Има Такъв Народ през юли, а по-късно с „ Продължаваме Промяната “ през ноември. Ако пък недобросъвестният състезател успее да овладее този запас, то тогава ще има отсреща си всички останали партии, които биха могли да му се опълчват... Сдве думи, в случай че искаш подмолно да завладееш властта в парламентарната ни република, би трябвало да овладееш голям брой разнообразни партии и постоянно рискуваш „ партията “ на негласуващите да провали този проект... От друга страна, в случай че властта произтича от един човек, то за безсъвестен състезател би било доста по-лесно да го овладее или преди изборите (генерирайки изкуствено по-голяма поддръжка от естествената) или още по-лесно след изборите, когато всички принадлежности на властта са към този момент съсредоточени единствено в две ръце... За общество като българското, още не съумяло да се отърси напълно от близо 50-те години тоталитаризъм,
рискът да се плъзнем назад в мрака е голям...
Пословичната ни толерантност като народ единствено би съдействала за такова развиване на нещата. И по този начин, надалеч по-добре е човек да е отегчен от избори, в сравнение с да няма никакъв избор... Разумният постоянно би избрал нестабилна изпълнителна власт, над която има надзор, пред постоянна тирания, над която няма никакъв...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ